Профил на купувача Градска художествена галерия

„Съхранената художествена памет на един френски колеж в България”

КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА:

Градска художествена галерия – Пловдив представя „Съхранената художествена памет на един френски колеж в България” – проект за създаване на мобилна изложба със 100 оригинални френски, немски и италиански гравюри от края на 19 в. – началото на 20 в., собственост на галерията. За да се реализира изложбата е необходимо гравюрите да се реставрират, проучат, опишат, дигитализират и поставят в рамки за завършен изложбен вид. 

Колекцията гравюри са предадени през 1952 г. на Градска художествена галерия – Пловдив след закриването на пловдивския френски колеж „Св. Авустин”, чиито притежание са били. Те са част от първоначалния фонд, с който галерията е основана.

 

ЦЕЛ НА ПРОЕКТА:

Целта на проекта е да върне към нов живот съхранената памет на уникалните гравюри, отразявайки идеята за изграждане на мобилна изложба чрез научен, художествен и популярен формат.

Днес, 100 години след основаването на прочутия Френски колеж „Св. Августин”, екипът на Градска художествена галерия – Пловдив се надява да върне към нов живот съхранената памет на уникалните гравюри като ги проучим, реставрираме, оформим в рамки и подготвим за мобилна експозиция. Предвиждаме, че колекцията ще предизвика широк обществен и ценителски интерес заради интересното съчетание на историческа и художествена стойност в едно.

Партньор по проекта е Общински институт „Старинен Пловдив“

 

ЕТАПИ НА РЕАЛИЗАЦИЯ:

Проектът ще бъде реализиран в два етапа:

1. Първи етап: Реставрация на 100 броя гравюри.

2. Втори етап: Подготовка на 100 броя гравюри за участието им в мобилна изложба – описание, рамкиране

3. Трети етап: Създаване на черно-бял каталог, който ще придружава изложбата.

4. Четвърти етап: Изработка на 8 броя транспортни опаковки за пренос на колекцията

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:

Създаване на представителна мобилна изложба „Съхранената художествена памет на един френски колеж в България”. Експозицията ще бъде представена първо в Градска художествена галерия – Пловдив, Зали за временни експозиции, ул. „Княз Александър І” № 15, в периода 14 май 2015 г. до 14 юни 2015 г.

След приключването на изложбата тя ще бъде представена в други градски художествени галерии в страната и чужбина. Очакваме силен обществен интерес към експозицията, която е уникална и ще бъде представена за първи път пред публика. Проектът е насочен към всички възрастови групи – туристи, гости на град Пловдив, специалисти в сферата на изобразителните изкуства и художници, които се занимават със съвременна гравюра, както и към колекционери на изкуство.

 

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА КОЛЕКЦИЯТА:

Художникът Цанко Лавренов, известният капелмайстор Георги Шагунов и общественикът емигрант Петър Увалиев са едва неколцина от известните възпитаници на някогашния пловдивски френски колеж „Свети Августин”, основан точно преди 110 години през 1904 в Пловдив от Ордена на отците успенци. Тогава е издигната първата триетажна сграда, към която 3 години по-късно е пристроена още една. Днес на това място се намира Пловдивската духовна семинария. Едва преди 100 години, през април 1914 е положен основният камък на новата пететажна сграда, в която днес се намира Ректоратът и няколко от факултетите на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Колежът превръща Пловдив във френски културен център, а славата му се носи чак до Одрин. Кабинетите по физика и химия са оборудвани с такива уреди, каквито нямат дори висшите училища във Франция. Тук в продължение на 30 години функционира и най-добрият педагогически музей в Европа. Колекцията му включва и гравюри, които след закриването на колежа през 1948 година преминават във владение на Археологическия музей в Пловдив, а след 1952 година към Градската художествена галерия, като част от фонда от самото й основаване.    

В голямата си част гравюрите  са обозначени с етикет „Don de l’Association  Francaise  d’Expansion et d’Echanges Artistiques” (AFEEA), създадена през 1922 г. и преименувана в „Association Francaise d’Action Artistique” (AFAA) през 1934 г. Това определя пристигането на колекцията във Френския колеж в периода 1922-1934 г. и със сигурност след преминаването му в нова сграда през 1921 година. Преобладаващата част от гравюрите са в голем формат, близък до А1 (100х70 см.) и са печатани в ателиетата на Лувъра (Chalcografie du Louvre). От запазените плочи на някои от тях могат да се закупят отпечатъци и днес. Друга част от произведенията са печатани при братята Кюнцли, известни издатели на пощенски картички с филиали в Париж и Цюрих, Дардоаз – Париж, Кадарт и Шевалие – Холандия и Франция, Сгрилли – Италия и др. Имената на гравьорите са известни – Жорж Гобо, Барботен, Карл Рьохлинг, известен с афинитета си към военни сюжети (1855-1920 г.), Арман Кусен (1881-1935), Пиер Котен, ученик на Жазе (1833-1886), Луи дьо Сюрюг де Сюржи (1686-1762), Риго (1742-1810), Жан Батист Алфред Корние (1807-1895) и др. Оригинален офорт на Льо Мейор, публикуван в Париж, Лондон и Ню Йорк, гравюра на Корнийе, датирана 1 август 1860, гравюри присъстващи в музейните колекции на Университета Мак Гил, Рийксмузеум и разбира се Лувъра са само част от съхранените до днес 115 графични творби.

Традициите на гравьорските ателиета на Лувъра и издателските къщи, гравитиращи около него, са да дадат възможност за тиражиране (и съответно популяризиране) на най-харесваните и известни шедьоври от колекцията на Лувъра, създавайки по-достъпен графичен вариант на обикновено живописния оригинал. Това са едновремешните постери, които за разлика от днешните си аналози не са чисто механично и технологично обусловено възпроизвеждане, а авторско претворяване с графични изразни средства. В този смисъл дори широко тиражираните гравюри носят качествата на самостоятелно произведение на изкуството. Наред с тях обаче има и графики на европейски художници от началото на ХХ век. На пръв поглед това прави колекцията на Градска художествена галерия – Пловдив да изглежда малко еклектична, но през погледа на времето и в контекста на конкретните исторически обстоятелства я откроява като самостоятелен цялостен артефакт, отразяващ „...културния подем на България..., който й отрежда първо място между просветените народи, защото е една от страните, в която има най-малко неграмотни” – с тези думи Франция възхвалява страната ни чрез думите на тогавашния френски пълномощен министър у нас Жорж Пико. Речта е произнесена при бляскавата церемония по освещаването на новата сграда на Френския колеж „Св. Августин” на 3 юли 1921 г.

Не само Пико е впечатлен от достойнствата на страната ни. Френските монаси непрекъснато учат колежаните на родолюбие – изследват българската история, издават в Париж книги за България, публикуват в западната преса статии за красотите на България и качествата на нейния народ. Някои от френските преподаватели взимат български имена и извън класните стаи говорят на френски само със сънародниците си. Ръководителят Жерве Кенар и колегата му Херман Гислер извършват истински подвиг за България след края на Първата световна война. Благодарение на тях не сработва британският план Пловдив, Бургас и Стара Загора да се предадат на Гърция. Пак те, привличайки за каузата влиятелни политици и общественици, успяват да се преборят за шесткратно намаление на българските репарации по Ньойския договор. Въпреки заслугите си, чужденците са прокудени от България от новата власт през 1948 година. Някои от местните историци пишат, че в Пловдив остава само Херман Гислер. 57 години по-късно той напуска града, а когато влакът тръгва от пловдивската гара, 80-годишният старец се подава от прозореца и се провиква: „Да живее България!”



Градска художествена галерия